Тъжно е…мхм…

Скоро се замислих колко самоунищожителна е човешката природа. Доста често избираме по-трудния, по-болезнения начин да се справим.

Гледаме филми, в които виждаме как хората са щастливи, цъкаме с език и си казваме : „ Ех, да – така трябва да бъде! „ Е, да ама след като започнат финалните надписи, ние отново се сгушваме в черупката на депресията и потиснатостта и отново сме… същите. Някак щастието, усмивките, приятността остават просто режисирани и от  някой друг, а не от самите нас. Ние сме режисьорите на нашите животи – от нас зависи! Родени сме за да бъдем с тръпчинки, но въпреки това някои от нас решават че това е просто фиктивен блян. Защо? Защо по дяволите?! Нека прегърнем този живот и не го пускаме. Мисля че той се чувства доста самотен без нас. Студено му е когато никой не му обръща внимание и за сметка на това прегръща някой друг.

Слушаме музика, която ни кара да плачем от радост. Да, всички имаме тези песни, които не ни интересуват как се казват, кой ги изпълнява. Седим кротко, запалили по цигара, сипали по питие и се наслаждаваме на потока от ендорфин, който протича през нас. Казваме си : „ Значи това било да се чувстваш на седмото небе!” Отново, да – уцелихме, но… защо? Защо по дяволите се появява онази сянка зад ъгъла, която ни приканва да не бъдем това. Тя започва да води диалог с нас :

-          За какво слушаш това? Нали знаеш колко хора ще те критикуват за тия „ Педерастки неща” ? Нали знаеш, че това е просто бизнес?

-          Но… но… чакай, чакай! Аз обожавам тази песен! Чуй! Чуй колко хубав глас има! Чуй инструментала! Чуй вибрациите! Чуй сърцето!

-          Не искам и да чувам за тези неща! Нямаш право да си такъв!

Навън е студено. Можем просто да се облечем подходящо и да се чувстваме добре, но… Не. Защо да го правим като другите ще ни се смеят колко идиотски изглеждаме обинтовани като мумии. За сметка на това навличаме най-модерните дрешки, излизаме навън(щото видиш ли все пак сме ‘звезди’ и всички трябва да ни забележат) и чакаме феновете ни да започнат да цъкат с език : „ Ц,ц,ц какво тяло е направил/а! Как се е облякъл/облякла!” . Ето! Прибираме се сополиви, кашлящи и с една торба лекарства, но… ‘звездата’ днес е блеснала. Това бяха нейните 15 минути слава и… 2 седмици на легло, щото…егото ѝ е в перфектно здраве, но съзнанието ѝ е в ужасно състояние.

Тръгваме на дълъг път през зимните пътища. С летни гуми. Защо пък да са зимни като зимата е просто сезон и за какво да даваме пари за… нашата безопасност и на другите? Нали само след няколко месеца ще отмине? Да, ще отмине, но… животите, които можем да загубим за… минути, часове, никога няма да отминат от мислите ни. Защо и да проверяваме състоянието на возилото си? Нали сме професионални шофьори от 2 месеца, нали сме гледали Fast and Furious, нали сме играли Need for Speed? Да, но… във филмите можеш да натиснеш „пауза”, в игрите можеш да кликнеш „save”, а когато си хванал волана нямаш „пауза” , нямаш „save”. Всичките участници не са просто фиктивни герои, а истински туптящи сърца, които имат желание да бъдат живи, да изпомпват кръв вътре в тялото, а не извън него.

Можем да се храним здравословно, но защо да го правим? Нямаме време(все пак сме по цял ден работа), нямаме желание, щото е „ по-бързо и по-вкусно”  и щото „ абе то така или иначе всичко е боклук”. Същевременно поглъщаме повече от необходимото или изхвърляме, щото „ абе вчера го взех, значи вече се е развалило” . Някъде там някой в момента преяжда от „по-бързо, по-лесно, по-вкусно” и се чуди откъде са му дошли допълнителните килограми, запушените артерии, по-бързото изморяване. Но… той сам го е поискал. Сам е поискал да се унищожи. А може би и …. добрата реклама е направила това за него.

Запознаваме с нов човек. Автоматично почваме да виждаме не това, което всъщност е хубавото в него, а точно обратното – колко грозен му бил носа, колко клепнало му било окото, каква сексуална ориентация има, каква религия изповядва, какви „ужасни” навици има. Самите ние не си даваме сметка, че сме същите като него в нечии други очи. Не. Ние сме  „перфектното дете на мама”  и другите са криви. Вместо да видим колко хубаво говори, какво красиво съзнание има, каква истинска усмивка има, колко е добър с нас, ние го критикуваме за дребните песъчинки, които са го „развалили” като човек. По дяволите никога не съм харесвал думата „перфектен”. Какво означава да си такъв? Та ние всички сме еднакво „идеални” , но факта че не сме срещнали очите, които ще ни го кажат истински, не означава че не сме. Всички ние сме красиви по свой си начин и би било хубаво…. би било хубаво ПЪРВО това да видим в човека срещу нас. Не. Ние избираме първо да „убием” самочувствието на душата срещу нас и след това да ѝ кажем : „ Ами така е… живота е гаден”. Не. Животът не е гаден. Ние сами си го правим гаден и сложен. Съществуването ни не е случайно и ми се иска…иска ми се да го осъзнаем и да правим другите около нас значими, а не ги закопаваме с идеята, че… че просто нещата така се случват. Не. Нещата се случват, защото НИЕ ги… случваме.

Знам че всичко това, което изписах е само част от това, което се върти в празната ми глава и знам че ще предизвика много смесени мнения, защото все пак и аз съм част от населението на нашата прекрасна планета и аз не живея онзи „перфектен” живот, който всички живеят(нали така?). Знам че има за какво да бъда критикуван – по дяволите аз самия го правя със себе си постоянно и няма да спра докато… докато не стана това, което искам да бъда. А именно човек освободен от евтините предразсъдъци, които ни заливат от всички страни, защото… Curiosity killed the cat and prejudice killed the people. Причината поради която започнах да пиша всичко това е че съм разочарован от прекалената омраза, която виждам всеки ден, от набиращия скорост негативизъм, от непукизма, от „леката ръка” на човеците с която третират себеподобните, от бързите решения за бягане от живота, който ни е даден. Нека гледаме щастието във филмите и да го изпитваме в истинския живот, нека слушаме музиката, която харесваме без да се притесняваме че някой ще ни критикува за това,нека изпитваме нейните емоции с всяка част от тялото си – все пак затова е създадена, нека да слагаме зимните гуми когато е нужно за да спасим нас, нека се запознаваме с нови хора, нека да оценяваме техните добродетели. Тези…последните… имат нужда от това. НИЕ имаме нужда от това! Защото…защото сме родени с плач на този свят, не защото е „гаден” , а защото плачем от щастие, че сме се появили за да правим другите хора хубави, каквито са!