Кухнята

Бъркани яйца на очи…или това, което вижда мозъка на готвача


Запалих една и се замислих какво съм сготвил за тези няколко години. Менюто на ресторанта, наречен ‘ живот ‘ се оказа не чак толкова бедно. Въпросът беше, дали клиентите са доволни от храната? Винаги съм смятал, че съм добър в готвенето. Сигурен съм, че има и недоволни, но пък за сметка на това с времето се появиха редовни клиенти, които харесват моите манджи. Е, вярно е че понякога пресолявах това, което си поръчват, но винаги съм компенсирал с хубав десерт или нещо освежаващо за пиене. След това те винаги си тръгваха с усмивка и идеята да се върнат отново в моя ресторант. Винаги съм обичал клиентите си. Грижа се за тях подобаващо и винаги знам какво ще си поръчат – старая се да им дам най-доброто. Това, което им приготвях не е петзвездна храна, но е приготвена с любов и доброта. Мисля, че това са едни от най-важните подправки. Трябва да ги има във всяка една кухня.
В ресторантът се пушеше, но само навън – не исках това да навреди на клиентите ми. Преди всичко за мен беше важно те да бъдат вътрешно удовлетворени и да хапват на спокойствие. Докато пушех навън ги наблюдавах – кротко и спокойно те отхапваха от това, което има бях приготвил. Виждах задоволството в очите им, чувах усмивките им, смеховете им. Виждах едни красиви хора, които се обичат и уважават. Минавах покрай масите им за да ги питам дали имат още изисквания към мен и ресторанта ми. Като че ли не им беше нужно друго. Сигурен бях, че мога още да им дам, но все пак го бях отворил скоро, така че имам да правя покупки.
След като ги изпратех, винаги им пожелавах един спокоен и приятен ден. Те кимаха и си тръгваха щастливи. С усмивка на лице аз почиствах и си тананиках. Запалих още една, наблюдавайки красивото нощно небе и погледнах към звездите и си казах : „ Беше един ползотворен ден в ресторанта ми. „ Надявам се някой ден, когато го затворя, редовните ми клиенти(а и не само те), все още да си спомнят за него с усмивка и оставят по една бира пред вратите му.

Вие сте едни страхотни клиенти!

2 comments:

  1. Да си има жената такъв готвач сладкодумен :) Да и отваря апетита още преди да е видяла какво ще яде ;)

    ReplyDelete