Всъщност на този ден вместо да се чувстваме с повече
ендорфини, повечето от нас са заети от омразата към едното или друго. Едни
скандират, че било излишно и смешно да има само един ден в годината, в който да
показваш любовта си към другия, втори протестират срещу пиянството на един
народ. Вярното в уравнението е че наистина не е нужен само един ден да обичаш,
но не е ли така и с рождените дни? Всяка година имаш твой определен ден, който
е само за теб. Е, и за още хиляди други, които са родени на този ден, но не се
ли появяват онези пеперуди в главата ви когато станете от сън, погледнете
календара и си кажете с усмивка : „ Ето днес добавих още една година към живота
си!” ? Този февруарски ден можем да го приемем като рождения ден на влюбените –
получаваш подаръци, пийваш любимото питие с приятели. Е, не е ли така и в онзи
ден в който си се родил? Ако някой претендира, че не е нужен този ден, то може
да се твърди, че и рождения ти ден е излишен, но защо никой не го е казвал досега
това? Съгласен съм, че хората пощуряват покрай този празник – то са едни
плюшени изчадия, то са едни треволяци, то са едни скъпи питиета. Не сте ли
наблюдавали, че покрай всеки друг отбелязан с червено на календара ден, също е
така? Интересно ми е как нещо толкова нематериално като една дата може да
накара хората да бъдат толкова материални. Всъщност празниците винаги са били
свързани само с физическото удоволствие. Къде отиде психическият оргазъм? Май
отдавна психиката ни участва в някакво BDSM порно и е завързана и пошляпвана от клишето, което някой
някога е наложил и е казал : „ Абе днес обичай, днес – пий, днес – не яж това,
днес – трябва да се усмихваш повече! „ . Нужно ли е някой да дърпа твоите конци
и да ти казва как трябва да си построиш емоциите в определени моменти? Все си
мисля, че е къде къде по-приятно сам да бъдеш своя кукловод на настроенията и
хормоните, които бушуват в теб. Вярно е че последните ги контролира
ендокринната система, но няма ли да се чувстваш по-добре ако не позволяваш
обществото да бъде тази система? Всеки има право да бъде щастлив, обичан,
усмихнат и зарадван с подаръци. Лошото е че някой трябва да ни казва кога и как
да се появяват тези неща. Крайно време е да осъзнаем, че това са неща, които не
се определят от външни фактори, а от самите ние. Може би не сме свикнали, може
би никога не сме искали да свикваме, може би някои от нас не са намерили
правилния катализатор, който да задейства хормоналните реакции. Скоро разбрах,
че Ван Гог е ядял жълта боя, вярвайки че като оцвети в този цвят органите си ще
се чувства по-щастлив. Беше ми зададен въпрос дали сме наистина толкова
нещастни, че хора като него са стигали до такива крайности за да изпитат
щастието. Позамислете се докъде е стигнала психиката на този човек за да мисли
начини да бъде по-положително настроен. Той е искал да се натрови за да разбере
какво е щастието. По дяволите, трябва ли? Нужно ли е да убиваме органната си
система за да бъдем най-накрая по-спокойни, по-приповдигнати? Не, не мисля.
Нека не я убиваме, а да я подкрепяме с витамините на положителните емоции, да й
инжектираме ендорфините на приятелството и добротата. Нека бъдем едни
хормонални наркомани, а дилърите на дрогата да са хората, които обичаме. След
време ще сме толкова зависими, че няма да минава ден без да сме си взели дозата
на щастието. Ако спрем тези наркотици, абстиненцията ще е жестока, но не с нас,
а с хората около нас. Ние не сме нещастни. Факта, че в определен момент от
битието ни сме имали просто кофти късмет не ни прави такива. Самовглъбяването в
този момент ни прави такива. Защо просто не си нагреем една лъжичка с усмивка и
не си инжектираме доза смях? Мисля че това ще ни направи най-хубавите
пристрастеняци. Всички вие, мои клиенти, заслужавате чашата чай, но не в лицето, а
в сърцето. Бъдете обичани и обичайте. Апелирам към всички днес да си бият една
доза позитивизъм и да се отпуснат на креслото, заедно с останалите от групата
на зависимите. „ Здравейте! Аз съм Иван и съм пристрастен. Не, не искам да се
лекувам – искам и вие да не се лекувате! Надрусайте се с приятни емоции всеки
ден редовно и безотговорно ” !
No comments:
Post a Comment