Летящите Холандци

Търкулна се още една нощ без компанията на Оле. Нали се сещате – оня, с кофите пясък, дето ги сипва по очите на хората за да заспят по-спокойно? Чух, че имало и митове, че ги посипва с мляко, но това е друга тема. Напоследък тоя симпатяга ме пропуска. Нарочно ли е – нямам идея, но копеленцето или му е свършил пясъка, или ме поръсва с вносен от Китай. Станах и обух настроението на самотата. Все още чаках мозъка ми да се върне от приключенията, в които се беше впуснал изминалата нощ. Закъде се беше запътил не знам, но беше много устремен натам. Запалих си една фойерверка и той намери пътя. Чух как пристъпва бавно, бавно по терлици. Питах го :

-          Къде беше, бе човек? Цяла вечер си обикалял по света и у нас. Никакъв те няма. Не се обаждаш, не пишеш…

Той ми отговори с тъжен поглед :

-          Съжалявам, че толкова често съм в командировка, но не мога да се застоя на едно място. Пътува ми се. Лети ми се. Нали затова си ми ги дал тия криле?

Гледахме се втренчено известно време и си мълчахме. Запалихме по една и двамата. Седнахме и аз го заразпитвах за пътешествията му. Докато го слушах разбрах на какви красиви места се е разходил. Разказа ми, че е посетил облаци, на които е срещнал други такива като него. Седяли са на една маса на по цигара и са обсъждали кой какво е видял. Доста интересни истории са си разправяли. Даже с някои от тях са станали добри приятели и са си разменили координатите за да се срещнат отново. Чудех се дали някой път ще ме вземе с него. Получих обещание, че някой ден може и това да стане. Отпуших от цигарата и се усмихнах в знак на задоволство. Бях щастлив, че въпреки дългите му отсъствия не ме е забравил и от време на време се сеща за мен. Във всеки случай не му липсвах много, но знаех че той често предпочита да е сам, въпреки че попадаше на добра компания там където ходеше. Довършихме цигарите си и забелязах, че пак опакова куфарите. Попитах го :

-          Преди малко се върна… сега накъде тръгна?

-          Как къде? Там където ти искаш да отида.

-          Но аз искам да останеш тук до мен…имам още цигари и някоя друга бира… не искаш ли да ми правиш компания?

-          Съжалявам, но предпочитам да остана известно време сам и да поогледам няколко места…

Разбрах нуждата му. Пожелах му приятен път и се надявах скоро отново да се видим на същата тераса. Оставих му и бележка с координатите на ресторанта ми ако пожелае някой път да изпием по нещо заедно. Радвам се, че въпреки че доста често го няма, все пак си е намерил дружки с които да се забавляват заедно в купето на небесния влак. Не исках да остава самотен. Никой не трябва да бъде самотен в тези дълги разходки. Всеки трябва да има поне един помощник пилот, който да му помага в летежа. Най-малкото ако самолетът тръгне да пада да има с кого да се посмее в лицето на смъртта.

Летящите хора са онези, които рядко ще видите да крачат по земята. Те са онези, които често ще видите да скачат от облак на облак, от едно пространство в друго.  За тях няма недостижими места, върхове и процепи. Проникват навсякъде с лекота – почти като онези уникални прахове за пране, които перат и най-дълбоко замърсените дрехи. Те обикалят навсякъде и по много. Не им дава мира да се застопорят на едно място. Не са консервативни и обичат да се срещат с други като тях, да летят заедно и дълговременно. Доста често обичат и самостоятелните преходи. Имат нужда от тях. Но не издъжат дълго. Кацат сравнително бързо. Добри навигатори са и доста често намират други понякога по-кратки и безопасни пътища, понякога по-дълги, но по-интригуващи.

Ако има заинтересовани в ресторанта ми се продават билети за пътуванията. Издават се и карти за редовните. Контрольори – няма. Пътувате на ваша отговорност и за нашо всеобщо  удоволствие. Emotional Airlines ви пожелава приятен път и… не забравяйте да си вземете нещо в торбичката за изпът, като например доброто  настроение!