Намаление на мозъци : от 5гр на 0,99!

Отидох днес да отворя емоционалният си ресторант. Изчистих, подредих и зачаках клиентите. Всичко беше необичайно спокойно. Реших да си отворя една биричка и излязох навън да запаля една цигара. Дръпнах два пъти и се загледах какво се случва отсреща в МОЛ-а(Мозъчното Отделение за Лунатици). Доста зомбита се бяха наредили на опашка за да закупят поредното нещо, което ще ги направи щастливи. Интересно как като там не се предлагаше това което търсят, а именно мозък? Въпреки това те чакаха нетърпеливо своя ред. Все пак бяха гледали рекламите, че ще има намаление. Да, имаше такова. Не осъзнаваха, че всъшност намалението беше за тяхна сметка и всъшност тук идва плацебо ефекта : купуваш си мозък за определена ‘намалена’ цена, а всъшност получаваш нищо. Те си тръгваха плацебо-щастливи, защото знаеха, че са направили покупката на живота си. Какво ли наистина получаваха? Цигарата ми беше наполовина – също колкото и тяхното черепно съдържимо. Някак си те бяха също толкова удовлетворени от това, колкото и аз. Наблюдавах ги как крачат бодро покрай заведението ми и ме гледаха с недоумение какво толкова съм се втренчил в тях. За мен те изглеждаха точно като кренвирши ФФ вкус : опаковани добре, но нямаха никакъв вкус. Горките кренвиршчета – те не бяха виновни, че са ги приготвили така. Важното е че доста хора ги предпочитаха, защото са евтини и малко забелязваха, че всъшност едва ли ще останат доволни от това, което получават. Но нали това е първоначалната идея – да отидеш на определено място и да получиш това, което пише на опаковката? Щом го пише, значи е така. Привърших с цигарата. Опашката все още почти не помръдваше. Реших да се прибера в ресторанта си. Той все още седеше празен и тъжен. До някаква степен това ме докарваше до депресираща душевна болка. Замислих се и погледнах отново към санаториума отсреща. Не видях редовните си клиенти. Изведнъж сърцето ми се разтуптя като касите на Дейв Ломбардо. Почувствах се приповдигнат и щастлив, че моите кренвирши всъшност са много над тези, които наблюдавах отсреща!
Стана време да затварям. Огледах за последно и тъкмо бръкнах в джоба си за да извадя ключовете и на вратата се появиха точно моите редовни клиенти! Казаха ми :

-        -  Вака, нали не мислиш, че ще затвориш без да си ни сипал по една бира?

С усмивка на лице отпуснах ключовете в джоба си и налях няколко бързи бири и ги поднеснох, тананикайки си. Наблюдавах ги как отпиват със задоволство, смеейки се на  зомбираната тълпа. Привършиха с питиетата и аз ги изпратих. Въпреки всичко беше един страхотен ден в моето заведение. Искам да благодаря на всички, които го посещават, дори за по една бира! За вас винаги ще имам!