Нарисувай ми в дъждовно време!

Всъшност не ни трябва много…Понякога ни е нужно просто една усмивка, просто един поглед, просто една прегръдка, просто една целувка, просто едно „ Здрасти!” , просто звука на тишината, просто малко смях, просто една бира и една цигара… Всичко е толкова просто. Доста често ние сами си го правим сложно – от една усмивка прераства в „тоя/тая на какви наркотици е?!” ; погледа прераства в „ защо ме гледаш така? да не би да съм направил нещо лошо?” ; обикновения поздрав прераства в „ айде казвай, че бързам „ … В забързаното си по задължение ежедневие, доста често не забелязваме простичките неща, които всъшност могат да ни направят усмивката със значително повече зъби. Не осъзнаваме ли, че имаме потенциал за челюст, на която могат да се наредят повече бели приятели, които ще ни направят по-красиви? Наблюдавам колко често хората гледат в земята докато маршируват към поредния напрегнат ден. Предлагам да се направи следното : всеки от нас да си купи по няколко тебешира и докато отива до работа по пътя да нарисува по едно усмихнато лице и на следващия ден да се загледа в реакцията на минувачите. Фотографирайте я в съзнанието си и се замислете колко от тях ще отвърнат със същото, което им изобразява вашето творение на асфалта. Напоследък е доста дъждовно – както климатичното време, така и психичното. Не се притеснявайте, че капките ще заличат това, което сте сътворили – важното е да не позволявате те да унищожат това, което сте имали като идея. Сега ще е с тебешир, утре – с мускулите на лицето. Тренирайте редовно и мисля че крайния резултат ще бъде една добре оформена усмивка. Именно тези мускулни влакна, тези на лицето, се тренират най-трудно, но за тях има естествени анаболи, които сами трябва да откриете. Не се притеснявайте – те са от позволените. Участвайте в емоционалната олимпиада и ако успеете, всички ще бъдем на първо място…Ако някой изостане, предложете му от вашите стимуланти, за да се вдигне и той на крака… Вземете вашата карта за емоционален фитнес днес!