Какво ли щеше да бъде ако рекламите на продуктите, които
виждаме и чуваме бяха реални? Ако прането наистина беше искрящо и безУпречно
чисто; ако жените в цикъл наистина се чувстваха толкова усмихнати когато си
сложат ‘крилцата’; ако
наистина като се мацнеш с кремче по краката и можеше да спреш да бягаш като
изоглавен в кръг по стените; ако наистина не беше ти когато си гладен; ако
наистина след определена хапчова субстанция можеше да вдигнеш самолет; ако
наистина чаромата беше толкова уникален, че Дядо Коледа да се натресе на
покрива ти с всичкото еленчета барабар с шейната; ако наистина мъжете знаеха ‘защо?’
; ако наистина едно парченце те пренасяше в Нарния; ако наистина можеше да
почувстваш дъгата, когато отвориш прозореца; ако кокошките наистина бяха
щастливи;
Дали щяхме да се чувстваме по-добре? По-удовлетворени и
по-спокойни? Дали щяхме да имаме повече доверие? Едно е сигурно – ако всичко
това беше реално, всички ние или щяхме да отключим някаква форма на шизофрения,
или щяхме да намерим гардероба за друга реалност. Би било забавно и
интригуващо. Представете си как хората покрай вас похапват шоколад и след всяко
парче се пренасят на друго място или как мъжете в трета възраст си подхвърлят
самолети и бабите припадат от екстаз. Мисля че би била една гледка, която дори
и Салвадор Дали няма да може да обрисува. Аз лично с интерес бих запалил една
цигара за да наблюдавам ексцентричните неща, които биха се случили.
… и все пак най-дългата дума в българския език си остава ‘предиупотребапрочететелистовката’
….
No comments:
Post a Comment