Някой ден децата ми ще ми се сърдят за това на което съм ги
научил. Забелязвам колко труднопроизносими са буквосъчетания като ‘благодаря’ ,
‘приятен ден’, ‘бъди щастлив’…Вероятно след години ще съм от онези татковци,
които ще бъдат съдени от собствените им сперматозоиди за това, че използвам
такива осквернителни лозунги – ‘ама тате всички говорят за майките на хората, а
ти явно щото си от старото поколение…’
Страх ме е, че колкото и да опитвам, сигурно ще попадна под
детските куршуми. Всеки би си казал : ‘е, нали аз съм човекът, който ще предаде
опита и мозъка си на тези след мен’. Така
е, но имам чувството, че в един момент това всичко ще се обезмисли – хората
са готови в отговор на ‘хубав ден’ да кажат ‘ е, какво му е хубавото – ден като
ден?!’. Трудно е да намериш красотата и спокойствието на всеки обикновен ден,
но ако кривнеш малко встрани мисля че ще видиш, че всъшност всеки един е
специален по себе си. Въпросът е по пътя да си взел подходящ другар, който да
ти покаже страничните улички – дали с пръст или с шут ще го направи, въпрос на
избор. Важното е да го искаш, да си отлепиш очите и да си разклатиш мозъка
добре преди употреба.
Иска ми се да вярвам, че все още е останало хубавото в деня,
усмивката в съзнанието. Представете си колко по-забавен щеше да е света ако
всяка сутрин вместо яростното автомобилно свиркане, от клаксона излизаше смях;
ако вместо гневните речи свързани със сексуални отношения с родителски лица, се
чуваха комплименти за тях; ако се чудехме защо денят не е по-дълъг за да му се
насладим повече, вместо да нямаме търпение да свърши и да се върнем отново в
черупката на консервативното…
Клиенти мои, желая ви един наистина хубав дълъг ден,
изпълнен с 36-зъбови усмивки и направете така, че другите около вас да кажат по
една хубава дума за създателите ви, защото те са ви направили такива каквито
сте, а именно добри и приятни…
No comments:
Post a Comment