Спомени в чекмедже

 Топъл, слънчев ден. На улицата седеше просяк с надпис : " Не е моят ден. Бихте ли ми оставили в шапката нещо, което да го направи по-ведър? ". Хората го подминавали. Някои се спирали само за да прочетат какво пише на табелата, други му се смеели на наивността, трети го унизявали, а останалите дори и не му обръщали внимание и продължаваха забързания си ден. Случило се така, че в един момент се спрял един странник при него. Прочел надписът и погледнал измършавелият мизерник. 

Бил мръсен, със сплъстена коса, почти никакви зъби, треперещи ръце(въпреки че бяха положителни температурите, вероятно се тресеше от някаква болест или от емоциите, които бушуват в него). Странникът не изпитал никакво състрадание към потресаващата гледка. Изправил се и сритал мощно клетият просяк с думите :

- Глупак! Какво ме интересува, че не е твоят ден? Всеки си има проблемите и никой не му се занимава с утрепка като теб, която не е полезна с нищо на това общество! Знаеш ли какво ще оставя в шапката ти за да ти направя денят по ведър? Ето това!

Събрал най-гнусната храчка и я оставил в шапката. Набил още няколко шута на все още дишащият клетник и го оставил да стене на земята.

Часове наред унизеният лежал на земята и никой не се и опитал да му помогне, мислейки си, че е пиян до безсъзнание. А и миришел много лошо. Никой не искал да си цапа ръцете с...такова създание. 

Привечер. Започнало да става студено. Просякът се поосвестил колкото може и се затътрил в неизвестна посока да потърси убежище за през нощта. По възможност по-топло. Или поне да има покрив над главата си, защото по всичко личало, че ще завали. В неговото физическо състояние дъждът и студът щяха да го довършат. 

След часове бавно и лакатушещо влачене, "живият труп" стигнал до една порутена къща. Влязъл и се огледал. Тъкмо да продължи и усетил, че не може повече. Вероятно няколко ребра били счупени, чувало се хриптене при всяко едно негово вдишване. Опитал се да седне на един стар и овехтял диван с изскочили пружини. Изпитвал неистова болка в областта на торса. Поел дълбоко въздух и се опитал да диша нормално, но започнал да кашля тежко. Изкашлял немалко кръв. Въпреки всичко, след кратка пауза направил невъзможното и започнал обиколката на къщата.

Всичко наоколо било изпочупено, мръсно и в паяжини. Помислил си :

- Това е правилното място за човек като мен : счупен, мръсен и емоционално в паяжини.

По време на обиколката си забелязал стълба, която водела до таванско помещение. Детското му любопитство му дало сили и той едва едва се изкачил нагоре. Не бил много учуден от гледката : празно и забравено от хората място. Имало само един малък шкаф с чекмедже. Изненадващо било отворено. Страдалецът попаднал на няколко снимки като съдържание. Черно бели. На тях имало само и единствено двама човека : мъж и жена сред природата, съдейки по цветята, храстите и планините, които ползвали за фон на фотографиите. Според просякът двамата изглеждали щастливи и безгрижни, съдейки по усмивките им. Били чаровни и си подхождали някак. Въпреки липсата на цветове в снимките, от тях лъхало топлина и щастие.

Сърцето на просякът болезнено се разтуптяло с голяма скорост. Болезнено, защото го болели гърдите при всеки опит за дишане, а очевидно и прекалената емоционалност в този момент също не помагала чисто физически. Тази необичайна сърдечна дейност била породена от спомените, които изплували в съзнанието на беднякът. Мигновено преминали през съзнанието му онези моменти в които той също бил щастлив и безгрижен, бил усмихнат, бил здрав(и психически, и физически), бил е...всичко, което в момента не е. Ръцете му се разтреперили още по-силно. Не можел повече да гледа снимките. Това било ментално убийство за него. Прибрал ги бързо обратно в чекмеджето. Рухнал на земята в сълзи и така останал до сутринта.

Първите лъчи проникнали през процепите на едва държащият се таван и огрели трупът на клетият просяк. Той вече не дишал. Ръцете му не трепереха. Сърцето му не биеше. Не го болеше.

Чекмеджето беше затворено. Завинаги.

След години случайни младежи, търсейки екстремни преживявания, попаднали на скелетът в мръсни дрехи. В джобът на балтона намерили бележка : " Не е моят ден. Бихте ли оставили в шапката нещо, което да го направи по-ведър? .

Оставили му едно хартиено червено сърце с надпис : " Човече, дано си щастлив и обичан там където си. Това сърце е може би това, което ти е липсвало цял живот и ти го подаряваме с най-искрена любов. Приятен полет. "